Хантавирус: симптоми, предаване, лечение и профилактика

Хантавирус: симптоми, предаване и лечение

Хантавирусите са семейство РНК-вируси, които се предават на човека от гризачи — главно чрез вдишване на въздух, замърсен с изсъхнали урина, изпражнения или слюнка от заразени мишки и плъхове. В зависимост от вида на вируса, инфекцията може да причини тежко увреждане на бъбреците или белите дробове. Предаването от човек на човек е изключение. Не съществува специфично антивирусно лечение или широко достъпна ваксина — терапията е поддържаща. В България преобладава бъбречната форма, причинявана главно от вирус Добрава, който носи името на едноименното българско село.

Защо отново се говори за хантавирус?

В началото на май 2026 г. Световната здравна организация (СЗО) потвърди три смъртни случая и поне осем съмнителни случая на хантавирусна инфекция на борда на пътнически кораб, плаващ от Аржентина към Кабо Верде през Южния Атлантик. СЗО оцени глобалния риск като нисък, но продължава да наблюдава ситуацията и извършва геномно секвениране на пробите.

Случаят привлича особено внимание, защото корабът е тръгнал от Аржентина — регион, в който циркулира вирусът Андес, единственият хантавирус, за който е документирано ограничено предаване от човек на човек.

За България хантавирусът не е нова заплаха. Страната е част от балканската ендемична зона на хантавирусите, заедно със Сърбия, Румъния, Хърватия и Словения. Случаите се регистрират от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и подлежат на задължително съобщаване.

Българската връзка: вирусът Добрава

Един от ключовите хантавируси в Европа — вирусът Добрава-Белград — носи името на с. Добрава в Югоизточна България, близо до Бургас. През 90-те години на XX век там бяха идентифицирани едни от първите щамове на този вирусен подтип. Втората част от името идва от Белград, столицата на Сърбия, където бяха документирани случаи в същия период.

Това прави България една от страните с историческа значимост в изследването на хантавирусите в Европа. Вирусът Добрава-Белград е известен с по-тежките клинични форми в сравнение с други европейски хантавируси и продължава да бъде предмет на епидемиологичен мониторинг.

Какво е хантавирус?

Хантавирусите принадлежат към семейство Hantaviridae от разред Bunyavirales и са РНК-вируси. СЗО признава над 20 вида, патогенни за човека. Гризачите — мишки, полевки и плъхове — са естествените им гостоприемници: те носят вируса хронично, без да се разболяват, и го отделят чрез урина, изпражнения и слюнка в продължение на месеци.

Хантавирусната инфекция е зооноза — предава се от животното на човека. В зависимост от вида на вируса и географския регион се развиват две основни клинични форми:

1. Хеморагична треска с бъбречен синдром (ХТБС)

Доминираща форма в Европа, Азия и България. Засяга предимно бъбреците и съдовата система. По данни на СЗО, годишно в света се регистрират около 150 000 случая на ХТБС, повече от половината — в Китай. В България основните причинители са вирусът Добрава-Белград (по-тежки форми) и вирусът Пуумала (по-леки форми).

2. Хантавирусен (кардио)пулмонален синдром (HPS)

Разпространен предимно в Северна и Южна Америка. Засяга белите дробове и сърдечно-съдовата система, водейки до бързо прогресираща дихателна недостатъчност. Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC), смъртността достига около 38 %. Тази форма не е установена в България и Европа.

Особен случай: вирусът Андес

Вирусът Андес, разпространен в Патагония (Аржентина и Чили), е единственият хантавирус, за който е документирано ограничено предаване от човек на човек. Тази особеност прави случая на кораба от 2026 г. епидемиологично значим.

Хантавирусът в България: епидемиология

България е разположена в балканската ендемична зона за хантавирусите. Епидемиологичният надзор се координира от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), в сътрудничество с Регионалните здравни инспекции (РЗИ) в страната.

Основни характеристики:

• Годишно се потвърждават между 30 и 80 случая, с вариации в зависимост от плътността на популациите от гризачи

• Случаите са концентрирани в Югозападна и Южна България — Родопите, Странджа, Пирин, Рила, Стара планина и подножията им

• Преобладава вирусът Добрава-Белград, разпространяван от горската жълтогърла мишка (Apodemus flavicollis)

• Вирусът Пуумала, предаван от горската полевка (Myodes glareolus), причинява по-леки форми

• Смъртността при инфекция с вирус Добрава може да достигне 10–20 %, което поставя България сред държавите с по-високи стойности в Европа

• Сезонният пик е между май и октомври, когато активността на гризачите е най-висока

Заболяването е включено в списъка на болестите със задължително съобщаване съгласно Закона за здравето.

Симптомите на хантавирус

Инфекцията протича обикновено в две фази. Първоначалните симптоми приличат на тези при грип или COVID-19, което затруднява ранната диагноза.

Инкубационен период: обикновено 12–21 дни след експозицията. В редки случаи симптомите се появяват след 5–60 дни.

Начална фаза (1–5 ден)

• Внезапно повишаване на температурата

• Силни мускулни болки, особено в кръста, бедрата и раменете

• Изразена обща слабост

• Главоболие, виене на свят

• Стомашно-чревни оплаквания: гадене, повръщане, коремна болка, понякога диария

• Втрисане

• Зачервяване на лицето и шията

Развита фаза (4–10 ден)

В зависимост от вируса, клиничната картина се разделя в две посоки:

ХТБС (бъбречна форма — България)

• Болка в кръста — характерен симптом

• Намалено количество урина (олигурия), до пълно прекратяване

• Хематурия (кръв в урината)

• Замъглено зрение или преходна късогледост — типичен ранен признак при инфекция с вирус Пуумала

• Петехии (малки червени точки по кожата)

• Кървене от носа или венците

• Ниско артериално налягане, понякога шок

HPS (белодробна форма — Америка)

• Изразен задух и учестено дишане

• Суха кашлица

• Белодробен оток

• Шок и дихателна недостатъчност

Важно: ако сте имали контакт с гризачи или потенциално замърсени помещения и сте развили подобни симптоми, потърсете медицинска помощ незабавно. Ранната поддържаща терапия значително подобрява прогнозата.

Как се предава хантавирусът?

Основен път на предаване — вдишване на аерозоли: когато урината, изпражненията и слюнката на заразените гризачи изсъхнат, вирусните частици се разпръскват във въздуха при метене, преместване на предмети или почистване. Затворените и слабо проветрявани помещения — навеси, тавани, мазета, плевни, стопански сгради и неизползвани сезонни жилища — са с най-висок риск.

Други документирани пътища:

• Контакт със замърсени повърхности, последван от докосване на устата, очите или носа

• Ухапване от заразен гризач (рядко)

• Консумация на храна, замърсена със слюнка от гризачи (рядко; стомашната киселина обикновено инактивира вируса)

Пътища, по които хантавирусът НЕ се предава:

• От човек на човек в обичайни условия. Единствено изключение е вирусът Андес в Южна Америка.

• Кръвопреливане — без документирани случаи на предаване.

• Домашни любимци (кучета, котки) или селскостопански животни (крави, пилета): не са гостоприемници на вируса. Могат обаче механично да пренесат замърсен материал, ако са ловували гризачи.

Кои са изложени на риск?

Повишен риск имат:

• Земеделски стопани и животновъди

• Горски работници, ловци, туристи, бракониери, къмпингуващи

• Хора, които почистват дълго неизползвани помещения — особено при отваряне на селски къщи или вили в началото на пролетта

• Строителни работници и работници по дезинсекция и дератизация

• Лабораторен персонал, работещ с гризачи

• Жители на селските райони в ендемичните зони

В България случаите се концентрират между април и октомври, когато гризачите са най-активни и хората извършват дейности в селски и горски зони.

Диагностика

Диагнозата се поставя на базата на клиничното подозрение, епидемиологичния анамнестичен контекст и лабораторното потвърждение.

1. Анамнеза: ключовият въпрос е за контакт с гризачи или престой в потенциално замърсени помещения (вила, плевня, мазе, гора) през последните седмици.

2. Клиничен преглед: оценка на хемодинамичното състояние, бъбречната функция и хеморагичните прояви.

3. Лабораторни изследвания:

• Серология (ELISA): откриване на IgM и IgG антитела срещу хантавирус

• PCR: детекция на вирусна РНК, особено полезна в ранната фаза

• Кръвна картина: тромбоцитопенията е почти константен признак

• Бъбречна функция: креатинин, урея

• Изследване на урината: протеинурия, хематурия

• Чернодробни ензими за оценка на полиорганна дисфункция

4. Образна диагностика:

• Рентгенография или компютърна томография на гръден кош при съмнение за белодробно засягане

• Ехография на бъбреците при бъбречна форма

В България хантавирусната инфекция е със задължително съобщаване — лабораторията, потвърдила диагнозата, уведомява съответната РЗИ.

Лечение на хантавирус

Не съществува одобрена специфична антивирусна терапия и няма налична ваксина в България или Европейския съюз. Лечението е поддържащо и се адаптира спрямо клиничната картина.

При ХТБС (бъбречна форма)

• Хоспитализация при умерени и тежки форми

• Хемодиализа при остра бъбречна недостатъчност (може да спаси живота)

• Внимателно управление на водно-електролитния баланс

• Поддържане на артериалното налягане

• Лечение на хеморагичните усложнения, при необходимост — преливане на кръвни продукти

При HPS (белодробна форма)

• Лечение в реанимационно отделение

• Кислородотерапия, при необходимост — изкуствена белодробна вентилация

• Внимателно управление на инфузионните разтвори (излишъкът влошава белодробния оток)

• Хемодинамична поддръжка с вазопресори

Антивирусни средства

Рибавирин е показал възможна полза в някои изследвания при ранно прилагане при ХТБС, но доказателствата остават противоречиви и не е стандартно лечение. Решението се взема индивидуално от специалист по инфекциозни болести.

Ранната диагноза и адекватната поддържаща терапия са основните фактори за благоприятен изход.

Профилактика: как да се предпазите?

При липса на ваксина, профилактиката се базира на дератизация и безопасно почистване на потенциално замърсените помещения.

В дома и на работното място:

• Запушете отворите, през които могат да влязат гризачи

• Съхранявайте храната и фуражите в плътно затворени съдове

• Извозвайте редовно отпадъците

• Премахнете възможните укрития около сградите: дървени фигури, отпадъци, бурени

При почистване на дълго неизползвани помещения (най-висок риск):

• Проветрете помещението поне 30 минути, преди да влезете

• Никога не метете и не прахосмучете на сухо — вирусът се разпръсква във въздуха

• Намокрете повърхностите с дезинфектант (разредена белина 1:9 или регистриран дезинфектант) и след това избършете с влажна кърпа

• Носете маска FFP2 или N95 и непромокаеми ръкавици

• След работа измийте грижливо ръцете и изперете дрехите при поне 60 °C

При дейности на открито (къмпинг, туризъм, лов):

• Избягвайте поставянето на палатка близо до дупки на гризачи

• Съхранявайте храната в плътно затворени съдове, повдигнати от земята

• Използвайте палатка със зашит под или спално място на височина

В българските села здравните власти препоръчват особено внимание при отваряне на вили и селски къщи през пролетта, традиционна практика, която често е свързана със случаи на инфекция.

Кога да потърсите лекар?

Потърсете медицинска помощ незабавно, ако:

• Имали сте контакт с гризачи или потенциално замърсени помещения (вила, плевня, мазе, гора) и развивате висока температура, силни мускулни болки или главоболие

• Появят се задух, упорита кашлица или значително намаляване на количеството урина

• Забележите малки червени точки по кожата (петехии) или необясними кръвоизливи

Първоначалната консултация обикновено е при общопрактикуващ лекар или лекар по инфекциозни болести. В зависимост от клиничната картина пациентът може да бъде насочен към нефролог или пневмолог.

🔍 На платформата HekimDoktor можете да намерите специалисти по инфекциозни болести, нефрология и пневмология и да заявите онлайн консултация с подкрепа на български език.

Често задавани въпроси

Хантавирусът заразен ли е от човек на човек?

В обичайни условия — не. Единствено документирано изключение е вирусът Андес в Южна Америка, при който са регистрирани ограничен брой случаи на междучовешко предаване.

Каква е смъртността от хантавирус в България?

Зависи от вида на вируса. При инфекция с вирус Пуумала смъртността е под 1 %. При инфекция с вирус Добрава-Белград, по-разпространен в България, смъртността може да достигне 10–20 %, поради което ранната диагноза е особено важна.

Има ли ваксина срещу хантавирус?

В България и в Европейския съюз няма одобрена ваксина. Някои азиатски държави използват инактивирани ваксини срещу ХТБС, с ограничена ефективност и достъпност.

Може ли кучето или котката ми да ме заразят с хантавирус?

Не. Домашните любимци не са гостоприемници на вируса. Все пак, ако ловят гризачи, могат механично да пренесат замърсен материал в дома.

Каква е инкубационният период?

Обикновено 12–21 дни, в редки случаи — от 5 до 60 дни.

Намерих изпражнения от мишки в мазето, какво да направя?

Самото намиране на изпражнения не означава, че сте заразени. Рискът идва от вдишването на частици по време на почистването. Проветрете поне 30 минути, намокрете повърхностите с дезинфектант, носете маска FFP2 и ръкавици и никога не метете и не прахосмучете на сухо. С тези мерки рискът намалява значително.

Кои региони на България са най-засегнати?

Случаите се концентрират в Югозападна и Южна България — Родопите, Странджа, Пирин, Рила и подножията на Стара планина — където плътността на популациите от гризачи е по-висока.

Защо вирусът Добрава носи българско име?

Вирусът Добрава-Белград е получил името си от с. Добрава в Югоизточна България (близо до Бургас), където в началото на 90-те години на XX век са идентифицирани едни от първите щамове на този вирусен подтип. Втората част от името идва от Белград, където случаи са документирани в същия период.

Основни точки за запомняне

• Хантавирусът е РНК-вирус, предаван от гризачи главно чрез вдишване на аерозоли от изсъхналите им изпражнения.

• В България преобладава бъбречната форма (ХТБС), причинена главно от вирус Добрава-Белград.

• Вирусът Добрава-Белград носи името на едноименното българско село.

• Смъртността при инфекция с вирус Добрава може да достигне 10–20 % — една от по-високите стойности в Европа.

• Предаването от човек на човек практически не се среща в ежедневния живот.

• Няма одобрена ваксина или специфично антивирусно лечение — терапията е поддържаща.

• Профилактиката се основава на дератизация и безопасно почистване на потенциално замърсените помещения.

Медицинска забележка: тази статия има общообразователен характер и не замества медицинската консултация, диагноза или лечение от квалифициран специалист. При здравословни проблеми се консултирайте с лекар.

Източници: Национален център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), Министерство на здравеопазването на Република България, Световна здравна организация (СЗО), Centers for Disease Control and Prevention (CDC).

Редакционна бележка: статията е подготвена от редакционния екип на HekimDoktor. Препоръчва се преглед от специалист по инфекциозни болести преди публикуване.